BGРЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
3 септември 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Член 5 — Принципи, свързани с обработването на лични данни — Член 6 — Законосъобразност на обработването — Дружествено право — Директива (ЕС) 2017/1132 — Член 14 — Актове и данни, които подлежат на оповестяване — Понятие „лица, които участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ — Предоставяне на разположение на обществеността на лични данни относно акционерите на акционерни дружества — Миноритарни акционери “
По дело C‑798/24 [Jautiva](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Satversmes tiesa (Конституционен съд, Латвия) с акт от 14 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 19 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело
A и др.
при участието на
Latvijas Republikas Saeima
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, T. von Danwitz (докладчик), заместник-председател на Съда, A. Kumin, S. Gervasoni и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за A и др. от L. Liepa, advokāts,
– за латвийското правителство, от J. Davidoviča и K. Pommere, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за финландското правителство, от A. Laine, в качеството на представител,
– за шведското правителство, от C. Meyer-Seitz, в качеството на представител,
– за норвежкото правителство, от K. E. M. Skjelland и B. Stankovic, в качеството на представители,
– за Европейския парламент, от G. Corstens, M. Migliorati и L. Ruppeka-Rupeika, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от L. Bergere, N. Coghlan и A.‑L. Meyer, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, H. Kranenborg, I. Naglis и M. Noll-Ehlers, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 декември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до тълкуването на член 14, буква г), подточка ii) от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 2017 г., стр. 46), изменена с Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. (ОВ L 186, 2019 г., стр. 80) (наричана по-нататък „Директива 2017/1132“), както и до валидността на тази разпоредба с оглед на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от друга страна, до тълкуването на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“).
2 Запитването е отправено във връзка с конституционна жалба, подадена от физически лица, които оспорват съответствието с Latvijas Republikas Satversme (Конституцията на Република Латвия) на национална правна уредба, която изисква предоставянето на публично разположение на лични данни, отнасящи се до акционерите на акционерни дружества.
Правна уредба
Правото на Съюза
Харта
3 Член 7 от Хартата, озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“, гласи:
„Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.
4 Член 8 от Хартата, озаглавен „Защита на личните данни“, предвижда:
„1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган“.
5 Член 52 от Хартата, озаглавен „Обхват и тълкуване на правата и принципите“, предвижда в параграф 1:
„Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.
ОРЗД
6 Съображения 1 и 10 от ОРЗД гласят:
„(1) Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от [Хартата] и член 16, параграф 1 [ДФЕС] предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни.
[…]
(10) За да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза, нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде равностойно във всички държави членки. Следва да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. […]“.
7 Съгласно член 1, параграф 2 от ОРЗД с него „се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни“.
8 Съгласно член 2, параграф 1 от ОРЗД регламентът се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.
9 Член 4 от ОРЗД, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящия регламент:
1) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано […]; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;
2) „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;
[…]“.
10 Член 5 от ОРЗД, озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“, предвижда в параграф 1:
„Личните данни са:
а) обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“);
б) събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“);
в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“);
[…]“.
11 Член 6 от ОРЗД, озаглавен „Законосъобразност на обработването“, предвижда в параграфи 1 и 3:
„1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
[…]
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
[…]
3. Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:
а) правото на Съюза или
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел“.
Директива 2017/1132
12 Съображения 7 и 8 от Директива 2017/1132 гласят:
„(7) Координирането на националните разпоредби относно оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества има голямо значение, особено за осигуряване на защита на интересите на трети лица.
(8) Оповестяването на основните документи на дадено дружество следва да позволи трети лица да се запознаят с тяхното съдържание и с други свързани с дружеството данни, по-специално относно самоличността на лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството“.
13 Съгласно член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“:
„Настоящата директива определя мерки, отнасящи се до:
– координиране на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни,
– координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора, във връзка с оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни,
[…]“.
14 Член 4 от тази директива, озаглавен „Задължителна информация, която се предоставя в устава или учредителния акт или в отделни документи“, гласи:
„В устава или в учредителния акт, или в отделен документ, публикуван съгласно законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16 следва да се съдържа поне следната информация:
[…]
i) самоличността на физическите или юридическите лица, дружества или предприятия, от които или от името на които са подписани уставът или учредителният акт, а ако дружеството все още не е учредено, проектите на посочените документи;
[…]“.
15 Член 13 от същата директива, озаглавен „Обхват“, предвижда следното:
„Мерките за координиране, предвидени в настоящия раздел и в раздел 1А, се прилагат относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се за видовете дружества, посочени в приложение II, и когато това е изрично посочено — за видовете дружества, посочени в приложения I и IIА“.
16 Приложение II към Директива 2017/1132, в което са изброени видовете дружества, посочени по-специално в член 13 от последната директива, препраща за Латвия към akciju sabiedrība, sabiedrība ar ierobežotu atbildību, komanditsabiedrība, а именно акционерните дружества, дружествата с ограничена отговорност и командитните дружества.
17 Член 14 от тази директива, озаглавен „Актове и данни за оповестяване от дружествата“, гласи:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължителното оповестяване от дружествата най-малко на следните актове и данни:
а) учредителния акт и устава, ако последният се съдържа в отделен документ;
[…]
г) назначаването, прекратяването на правомощията и данни за лицата, които в качеството си на орган, предвиден от закона, или като членове на такъв орган:
i) са упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства; мерките за оповестяване уточняват дали лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството, могат да правят това поотделно или трябва да действат заедно;
ii) участват в управлението, надзора или контрола на дружеството;
[…]“.
18 Член 16, параграф 3 от посочената директива предвижда:
„Държавите членки гарантират, че оповестяването на документите и информацията, посочени в член 14, се извършва чрез осигуряване на публичен достъп до тях в [централен, търговски или дружествен регистър]. […]“.
19 Член 64, параграф 3 и член 95, параграф 2 от същата директива се отнасят до задълженията на административния или управителния орган на дружеството към общото събрание съответно по отношение на финансовата помощ от дружество за придобиване на акциите му от трето лице, както и по отношение на сливане чрез придобиване.
Директива 2015/849
20 Членове 11 и 13 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73), изменена с Директива (ЕС) 2024/1640 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 г. (ОВ L 2024/1640) (наричана по-нататък „Директива 2015/849“), уточняват мерките за комплексна проверка, които задължените субекти трябва да прилагат по отношение на своите клиенти.
21 Член 30, параграф 5 от Директива 2015/849 гласи:
„Държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици е достъпна във всички случаи за:
[…]
в) всяко лице или организация, които могат да докажат наличието на законен интерес.
Лицата или организациите, посочени в първа алинея, буква в), получават достъп най-малко до името, месеца и годината на раждане, държавата на пребиваване и гражданството на действителния собственик, както и характера и обема на притежаваните права“.
Латвийското право
Конституция на Република Латвия
22 Член 96 от Конституцията на Република Латвия закрепва по-специално правото на зачитане на личния живот. Съгласно практиката на Satversmes tiesa (Конституционен съд, Латвия) приложното поле на този член обхваща защитата на личните данни.
Търговският кодекс
23 Член 8 от Komerclikums (Търговски кодекс), озаглавен „Съдържание на вписванията в дружествения регистър“, предвижда в параграф 3, точки 3 и 4:
„(3) Подлежащата на вписване в дружествения регистър информацията относно капиталово дружество е изброена по-долу:
[…]
3) име, фамилия, личен идентификационен номер (ако лицето не притежава личен идентификационен номер — дата на раждане, номер и дата на издаване на документ за самоличност, държава и орган, от който е издаден) и длъжността, заемана от членовете на управителния съвет на капиталовото дружество и членовете на надзорния съвет (когато капиталовото дружество има такъв съвет);
4) правомощията на членовете на управителния съвет да представляват дружеството поотделно или заедно;
[…]“.
24 Член 12 от Търговския кодекс, озаглавен „Вписване в дружествения регистър“, предвижда:
„(1) Вписаните обстоятелства в дружествения регистър са противопоставими на трети лица от момента на вписването им. […]
[…]“.
25 Член 235 от посочения кодекс, озаглавен „Информация, която се вписва в книгата на акционерите“, предвижда:
„(1) Всяко вписване в книгата на акционерите трябва да съдържа фирмата на дружеството, регистрационния номер, седалището и адреса на управление и, когато е приложимо, информация за това дали дружеството е в производство по ликвидация или по несъстоятелност, както и заглавието на документа „Вписване в книгата на акционерите“ и трябва да съдържа следната информация:
1) номер и дата на вписването;
2) номер на регистрацията, като се използва последователна номерация от първото вписване в книгата на акционерите;
3) номерата на акциите;
4) данни относно акционерите:
a) за физически лица: име, фамилия, личен идентификационен номер (ако лицето не притежава личен идентификационен номер - дата на раждане, номер и дата на издаване на документ за самоличност, държава и орган, от който е издаден), и адрес, на който могат да бъдат открити;
b) за юридически лица: наименование, регистрационен номер и седалище и адрес на управление;
5) адрес на електронната поща на акционера, ако е поискал дружеството да използва посочения адрес за контакт с него;
6) класа, броя и номиналната стойност на акциите и броя на съответстващите права на глас на всеки акционер;
7) статусът, свързан с плащането на акциите;
8) съвместният представител на акционерите, назначен в съответствие с процедурата, установена в член 157 от настоящия кодекс, като се посочва информацията по точки 4 и 5 от параграф 1 от настоящия член;
9) информация за акциите, придобити от самото дружество, с посочване на причините за тяхното придобиване.
[…]“.
26 Съгласно член 268 от същия кодекс, озаглавен „Компетентност на общото събрание на акционерите“:
„(1) Единствено общото събрание на акционерите има право да взема решения относно:
1) годишните отчети на дружеството;
2) използването на печалбите от предходната финансова година;
3) избирането и освобождаването от длъжност на членовете на надзорния съвет, одиторите и ликвидаторите;
4) предявяване на искове срещу членовете на управителния и надзорния съвет, както и срещу одитора, или отказ от такъв иск и назначаване на представител на дружеството, който да води делата срещу членовете на надзорния съвет;
[…]
6) изменение на устава на дружеството;
7) увеличаване или намаляване на дружествения капитал;
8) емитиране и конвертиране на ценни книжа на дружеството, както и централен депозитар на ценни книжа, при който са вписани безналичните акции на дружеството;
9) определяне на възнаграждението на членовете на надзорния съвет и на одитора;
10) прекратяване, продължаване, спиране или подновяване на дейността на дружеството или реорганизация на дружеството;
11) общите принципи, видовете и критериите за определяне на възнаграждението на членовете на управителния и надзорния съвет;
12) разпределянето на акции в дружеството на работниците и служителите и на членовете на управителния и надзорния съвет.
(2) Общото събрание на акционерите взема решения по други въпроси само ако законът предвижда това.“
Закон за дружествения регистър
27 Член 4.10 от likums „Par Latvijas Republikas Uzņēmumu renung istru (Закон за дружествения регистър на Република Латвия, наричан по-нататък „Законът за дружествения регистър“), озаглавен „Право на достъп до информацията от дружествения регистър“, гласи следното в пета алинея:
Дружественият регистър предоставя безплатно информацията и документите, съдържащи се в публичната част на фирменото дело (член 4.15, първа алинея), чрез онлайн предаване на данни (включително масово изтегляне).“
28 Член 4.11 от този закон, озаглавен „Информация, която се публикува на уебсайта на дружествения регистър“, предвижда в първа алинея, точка 2:
„На неидентифицирани ползватели дружественият регистър осигурява публичен достъп до следната най-актуална информация на своя уебсайт относно юридическите лица и законоустановените обстоятелства, вписани в регистрите, водени от дружествения регистър:
[…]
2) друга информация, вписана в регистъра“=
29 Член 4.15 от посочения закон, озаглавен „Публична и непублична част на фирменото дело“, гласи:
„Публичната част на фирменото дело включва:
[…]
2) друга информация, вписана в регистъра:
[…]
b) информация от вписването в книгата на акционерите (членовете) на капиталово дружество относно акционерите (членовете) на това дружество[…]
3) следните документи, които са част от фирменото дело:
а) в дружествения регистър — […] книгата на акционерите (членовете), […]
Документите и информацията, които са част от фирменото дело и не са посочени в първата алинея на настоящия член, се включват в непубличната част на фирменото дело.
Когато вписване в регистъра или вписана информация е квалифицирана като информация с ограничен достъп или достъпът за обществеността до нея е ограничен по силата на закон, тя се включва в непубличната част на фирменото дело.
Информацията и документите, включени в непубличната част на фирменото дело ([втора и трета алинея] от настоящия член), са информация с ограничен достъп и могат да бъдат получени от правоприлагащите органи за изпълнение на задачи, определени в закон и подзаконов акт, както и без ограничения от [Finanšu izlūkošanas dienests (Служба за финансово разузнаване)] и надзорните и контролни органи в областта на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, докато другите органи трябва да представят мотивирано искане. Физическите лица могат да поискат достъп до информацията и документите, съдържащи се в непубличната част на фирменото дело, съгласно процедурата за искане на информация с ограничен достъп, предвидена в [Informācijas atklātības likums (Закон за свободата на информацията)]“.
Закон за предотвратяване на изпирането на пари
30 Член 5.1 от Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas un terorisma un experferācijas finansēšanas novēršanas likums (Закон за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, наричан по-нататък „Законът за предотвратяване на изпирането на пари“), озаглавен „Достъп до информацията, необходима за спазването на изискванията на закона, произхождаща от информационните системи на Република Латвия“, гласи в параграф 1:
„За да изпълнят задълженията си по настоящия закон, задължените субекти и надзорните и контролни органи имат право да изискват и получават онлайн записи и информация за членовете и действителните собственици, съдържащи се в регистрите, водени от дружествения регистър на Република Латвия, да съхраняват и обработват по друг начин тази информация, за да оценят данните за клиента и неговите търговски партньори, както и за да преценят необходимостта от уведомяване на Службата за финансово разузнаване за съмнителна сделка или да се въздържат от извършване на такава сделка, както и за да определят дали клиентът е в производство по несъстоятелност на юридически лица или оздравително производство“.
Законът за международните и националните санкции
31 Член 5 от Starptautisko un Latvijas Republikas nacionālo sankciju likums (Закон за международните и националните санкции на Република Латвия, наричан по-нататък „Законът за международните и националните санкции“), озаглавен „Финансови ограничения“, предвижда:
„Когато националните санкции налагат финансови ограничения на санкционираното лице, всички лица са длъжни, в рамките на своите правомощия, незабавно и без предварително уведомяване:
1) да замразят всички финансови средства и икономически ресурси, които са пряко или непряко, изцяло или частично собственост на санкционираното лице, притежавани, държани или контролирани от него, включително от трети лица, действащи от негово име или по негово указание;
2) да не предоставят финансови средства и икономически ресурси, пряко или непряко, на санкционираното лице, включително на трети лица, действащи от негово име, по негови указания или в негова полза;
3) да не предоставят финансовите услуги, посочени в националните санкции, на санкционираното лице, включително на трети лица, действащи от негово име, по негови указания или в негова полза“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
32 Седемнадесет физически лица сезират запитващата юрисдикция Satversmes tiesa (Конституционен съд) с жалба, с която оспорват съответствието с член 96 от Конституцията на Република Латвия, който гарантира правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, на национална правна уредба, а именно член 4.15, първа алинея, точка 2, буква b) от Закона за дружествения регистър във връзка с член 4.10, пета алинея от този закон и член 235, параграф 1 от Търговския кодекс.
33 По силата на тази правна уредба определена информация относно акционерите на акционерни дружества се предоставя на разположение на обществеността. Ако акционерът е физическо лице, тази информация включва име, фамилия, личен идентификационен номер или, ако не притежава такъв номер, дата на раждане, номер и дата на издаване на документ за самоличност, държава и орган, от който е издаден, както и адрес, на който акционерът може да бъде открит. Освен това, независимо дали акционерът е физическо лице, посочената информация включва и адрес на електронната поща на акционера, когато е поискал дружеството, в което притежава акции, да го използва за контакт с него, класа, броя и номиналната стойност на акциите и броя на съответстващите права на глас. Същата тази информация е достъпна онлайн и може да бъде предмет на масово изтегляне, по-специално от всеки неидентифициран потребител, както е предвидено в член 4.11, първа алинея, точка 2 от Закона за дружествения регистър.
34 Жалбоподателите в главното производство са миноритарни акционери в акционерно дружество. Те твърдят, че латвийският законодател не е разгледал, нито е обосновал необходимостта от разкриване на съответната информация на обществеността, като се има предвид, че след публикуването ѝ не е възможно никакво ограничение на по-нататъшното ѝ използване и че съществува висок риск тя да бъде използвана c користни цели. При всички положения, с оглед на решение от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers (C‑37/20 и C‑601/20, EU:C:2022:912, наричано по-нататък „решение Luxembourg Business Registers“), оповестяването на тази информация било необосновано и непропорционално, като се има предвид, че жалбоподателите в главното производство не са нито действителните собственици на съответното дружество, нито членовете на неговите управителни органи и нямат нито правото, нито възможността да упражняват контрол върху това дружество.
35 В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали публикуването на разглежданите пред нея лични данни се изисква по силата на Директива 2017/1132, и по-специално на член 14, буква г), подточка ii) от нея, който се отнася до актове или данни относно лицата, участващи в управлението, надзора или контрола на дружеството. Ако случаят е такъв, тази юрисдикция счита, че би било необходимо да се провери валидността на такова задължение за публикуване с оглед на членове 7 и 8 от Хартата.
36 От друга страна, тази юрисдикция иска да се установи дали държава членка може, без да наруши разпоредбите на ОРЗД, и по-специално член 5, параграф 1 от него, както и тези на Хартата, да предвиди в националното си право такова задължение за публикуване, за да постигне цели като изтъкнатите от Latvijas Republikas Saeima (латвийски парламент), а именно, първо, да се гарантира прозрачна бизнес среда и да се защитят интересите на трети страни, второ, да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, и трето, да се предостави информацията, необходима за прилагането на националните и международните санкции и санкциите на Съюза. В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че достъпът до разглежданите данни не е подчинен на никакво условие, като например доказването на законен интерес.
37 При тези обстоятелства Satversmes tiesa (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от [Директива 2017/1132] да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от Съюза санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
38 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, буква г) от Директива 2017/1132 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква публикуването на информация относно всички акционери на посочените в тази разпоредба дружества, включително миноритарните акционери в такива дружества.
39 По силата на посочената разпоредба, която се прилага за видовете дружества, посочени в член 13 от Директива 2017/1132, а именно изброените по-специално в приложение II към нея, държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че тези дружества задължително публикуват най-малко актовете и данните относно назначаването, прекратяването на правомощията и самоличността на лицата, които в качеството си на орган, предвиден от закона, или като членове на такъв орган, са упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства, или които участват в управлението, надзора или контрола на дружеството.
40 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика текстът на разпоредба от правото на Съюза, която не съдържа никаква изрична препратка към правото на държавите членки с цел да се определят нейните смисъл и обхват, по принцип трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да се даде, като се имат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и нейният контекст и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т. 11, и от 18 декември 2025 г., Slagelse Almennyttige Boligselskab, Afdeling Schackenborgvænge, C‑417/23, EU:C:2025:1017, т. 76).
41 Що се отнася до текста на член 14, буква г) от Директива 2017/1132, следва да се отбележи, че посочената разпоредба не се отнася изрично нито до акционерите, нито до общото събрание на акционерите. Освен това в тази разпоредба се посочват „назначаването“, „прекратяването на правомощията“ и „данни за лицата“, които в качеството си на орган, предвиден в закона, или като членове на такъв орган са упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства и/или участват в управлението, надзора или контрола на дружеството. Както обаче отбелязват латвийското и полското правителство, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия в писмените си становища, акционерите на дадено дружество не се назначават, нито им се прекратяват правомощия. Всъщност статутът им произтича единствено от участието им в дружествения капитал на дадено дружество, а именно от правото им на собственост върху емитирани от това дружество акции, и в това отношение се различава от този на лицата, назначени в управителните и ръководните органи на посоченото дружество и да го представляват в отношенията му с трети страни.
42 Що се отнася до контекста, в който се вписва същата разпоредба, следва да се констатира, че няколко разпоредби от Директива 2017/1132, като член 64, параграф 3 и член 95, параграф 2 от тази директива, отразяват терминологичното разграничение, направено от законодателя на Съюза, между управителните и ръководните органи, от една страна, и общото събрание на акционерите, от друга страна. Така, макар това общо събрание да притежава определени правомощия за вземане на решения, те нямат същото естество като правомощията, упражнявани от управителните и ръководните органи на дружеството, така че нито актовете на общото събрание, нито чрез него тези на неговите членове могат да се квалифицират като „участие“ по смисъла на член 14, буква г), подточка ii) от посочената директива.
43 Освен това, макар член 14, буква а) от Директива 2017/1132, който трябва да се тълкува във връзка с член 4, буква и) от нея, да изисква публикуването на учредителния акт, както и на устава на акционерно дружество, като в тези документи трябва да се посочва самоличността на подписалите ги лица, сред които могат да бъдат първоначалните акционери на това дружество, нито една разпоредба от тази директива не изисква изрично публикуване в случай на последваща промяна в акционерния състав на такова дружество.
44 Що се отнася до преследваните с Директива 2017/1132 цели, от съображения 7 и 8, както и от член 1 от тази директива следва, че предвиденото от нея оповестяване има за цел да защити по-специално интересите на третите лица спрямо акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, тъй като единствените гаранции, които те предлагат на третите лица, са техните активи. За тази цел оповестяването на основните документи на съответното дружество трябва да позволи на третите лица да се запознаят с тяхното съдържание и с други свързани с дружеството данни, по-специално относно самоличността на лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 77).
45 Освен това целта на посочената директива е да гарантира правната сигурност на отношенията между дружествата и третите лица с оглед на засилване на търговията между държавите членки след създаването на вътрешния пазар. С оглед на това е от значение всяко лице, което желае да установи и поддържа търговски отношения с дружества, намиращи се в други държави членки, да може лесно да се запознае с основните данни относно учредяването на търговските дружества и правомощията на лицата, на които е възложено да ги представляват, което изисква всички релевантни данни изрично да се съдържат в регистъра по член 16, параграф 3 от същата директива (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 78 и цитираната съдебна практика).
46 В случая обаче публикуването на данни, отнасящи се до всички акционери в акционерни дружества, и по-специално до миноритарните им акционери, не изглежда полезно с оглед на целта за защита на интересите на третите лица и на правната сигурност и следователно не може да бъде обосновано с тази цел. Всъщност, тъй като миноритарните акционери по принцип нямат право да представляват акционерно дружество, нито да го задължават спрямо трети лица, нито да изпълняват управленски и надзорни функции, за разлика от членовете на управителните и ръководните органи на такова дружество, данните относно всички такива акционери изглеждат ирелевантни за тези трети лица.
47 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 14, буква г) от Директива 2017/1132 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква публикуването на информация относно всички акционери на посочените в тази разпоредба дружества, включително миноритарните акционери в такива дружества.
По втория въпрос
48 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция.
По третия и четвъртия въпрос
49 С тези въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 5 и 6 от ОРЗД във връзка с членове 7 и 8 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която изисква предоставянето на публично разположение на лични данни за всички акционери на акционерни дружества, включително миноритарните, свързани със самоличността на всеки от тези акционери, данните за контакт, класа, броя и номиналната стойност на притежаваните от него акции, както и броя на съответстващите на тези акции права на глас, с цел да се гарантира прозрачна бизнес среда, да се защитят интересите на трети лица, да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, и разпространението на оръжия за масово унищожение, като и да се предостави информацията, необходима за прилагането на националните и международните санкции и санкциите на Съюза, когато достъпът до тези данни не е обвързан с никакви условия, като например доказване на законен интерес.
50 В самото начало следва да се припомни, че в съответствие с преследваната с ОРЗД цел, както следва от член 1 и от съображения 1 и 10 от този регламент, а именно да се гарантира високо ниво на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот във връзка обработването на лични данни, закрепено в член 8, параграф 1 от Хартата и в член 16, параграф 1 ДФЕС, всяко обработване на лични данни трябва по-конкретно да е в съответствие с принципите за обработване на такива данни, прогласени в член 5 от този регламент, и да отговаря на изискванията за законосъобразност, изброени в член 6 от същия (вж. в този смисъл решения от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 21 и 22, и от 3 април 2025 г., Ministerstvo zdravotnictví (Данни за представителя на юридическо лице), C‑710/23, EU:C:2025:231, т. 29 и 33).
51 В това отношение следва да се отбележи, че член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД предвижда, че личните данни трябва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните.
52 Освен това, съгласно член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД, който прогласява принципа на ограничение на целите на обработването на лични данни, тези данни трябва, от една страна, да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели, и от друга страна, да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Съгласно практиката на Съда този принцип предполага по-специално, най-напред, целите на обработването да бъдат определени най-късно към момента на събирането на личните данни, по-нататък, целите на това обработване да бъдат ясно посочени, и накрая, целите на въпросното обработване да гарантират по-специално законосъобразността му по смисъла на член 6, параграф 1 от ОРЗД (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2022 г., Digi, C‑77/21, EU:C:2022:805, т. 27 и цитираната съдебна практика).
53 Накрая, съгласно член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, който закрепва принципа на свеждане на данните до минимум, тези данни трябва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Този принцип е израз на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 24 и цитираната съдебна практика).
54 Що се отнася до условията за законосъобразност на обработването, член 6, параграф 1, първа алинея от ОРЗД съдържа изчерпателен списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. Ето защо, за да се счита за законосъобразно, обработването трябва да попада в някой от случаите, предвидени в тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 25 и цитираната съдебна практика).
55 Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея, буква а) от ОРЗД обработването на лични данни е законосъобразно, ако и доколкото субектът на данните е дал съгласие за това за една или повече конкретни цели. Когато липсва такова съгласие или когато съгласието не е свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено по смисъла на член 4, точка 11 от този регламент, подобно обработване все пак е обосновано, ако отговаря на някое от ОРЗД. В този контекст, доколкото могат да доведат до законосъобразност на обработването на лични данни, извършено без съгласието на субекта на данни, предвидените в последната разпоредба основания трябва да са предмет на стриктно тълкуване (решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).
56 По-нататък, съгласно практиката на Съдът, когато е възможно да се констатира, че дадено обработване на лични данни е необходимо с оглед на едно от основанията, предвидени в член 6, параграф 1, първа алинея, букви б)-е) от ОРЗД, не се налага да се проверява дали това обработване попада в обхвата и на друго от тези основания (решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 28 и цитираната съдебна практика).
57 В случая е безспорно, че разглежданата в спора по главното производство информация се отнася до физически лица, които са идентифицирани или могат да бъдат идентифицирани, и следователно трябва да се квалифицира като лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД. Безспорно е също, че тази информация е предмет на обработване по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД, доколкото е предоставена на разположение на обществеността, и че това обработване, което има автоматичен характер, попада в материалното приложно поле на ОРЗД по силата на член 2, параграф 1 от него.
58 Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, разглежданото в главното производство обработване на данни е наложено от националната правна уредба и следователно трябва да се разгледа в светлината на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от ОРЗД, съгласно който обработването е законосъобразно, ако и доколкото е „необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора“.
59 В член 6, параграф 3 от ОРЗД се уточнява по-специално, че в този случай обработването трябва да се основава на правото на Съюза или на правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора, и че целите на обработването трябва да бъдат определени в това правно основание. Същото трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел. Тъй като тези изисквания са израз на изискванията, произтичащи от член 52, параграф 1 от Хартата, те трябва да се тълкуват предвид последната разпоредба (вж. в този смисъл решения от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 69, и от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 104).
60 В това отношение трябва да се припомни, че основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, не са абсолютни, а трябва да се разглеждат спрямо тяхната функция в обществото и да се претеглят спрямо други основни права. Поради това е възможно да се налагат ограничения, стига в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата те да са предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на основните права, както и принципа на пропорционалност (решения от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 105, от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 70, и от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 85 и цитираната съдебна практика).
61 В този контекст следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за пропорционалността на мерки, които водят до намеса в гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата права, се изисква тези мерки да бъдат не само подходящи и необходими, но и пропорционални спрямо преследваната цел (решение Luxembourg Business Registers, т. 63 и цитираната съдебна практика).
62 По-конкретно дерогациите и ограниченията на защитата на личните данни се въвеждат в границите на строго необходимото, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от избраната мярка, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води това ограничаване, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничаване цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решение Luxembourg Business Registers, т. 64 и цитираната съдебна практика).
63 Освен това, за да удовлетвори изискването за пропорционалност, водещата до намесата правна уредба трябва също да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на уредените с нея мерки и да установяват минимални изисквания, така че съответните лица да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на техните лични данни срещу рискове от злоупотреби. Тя трябва в частност да посочва обстоятелствата и условията, при които може да се приложи мярка за обработване на такива данни, като по този начин гарантира ограничаване на намесата до строго необходимото (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 65 и цитираната съдебна практика).
64 В случая запитващата юрисдикция следва да провери, на първо място, дали разглежданата в главното производство национална правна уредба отговаря на принципа на ограничение на целите, закрепен в член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД, с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 52 от настоящото решение, и дали целите на обработването са определени в релевантното правно основание по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД. Както отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, в това отношение е важно разглежданата цел или цели да могат да бъдат определени по достатъчно сигурен начин с оглед на текста на съответната правна уредба или на нормативния контекст, в който тя се вписва.
65 На второ място, следва да се провери дали това правно основание отговаря на другите изисквания, произтичащи от член 6, параграф 3 от ОРЗД и член 52, параграф 1 от Хартата, с оглед на постоянната съдебна практика, припомнена в точки 59—63 от настоящото решение, и като се вземе предвид тежестта на намесата в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, която произтича от посоченото правно основание.
66 Макар в крайна сметка запитващата юрисдикция да трябва да провери дали тези други изисквания са изпълнени, Съдът, като се произнася по преюдициално запитване, трябва да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, и при необходимост да даде пояснения, за да насочи посочената юрисдикция при произнасянето ѝ (вж. в този смисъл решения от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 9 януари 2025 г., Mousse, C‑394/23, EU:C:2025:2, т. 51).
67 В това отношение, както следва от постоянната практика на Съда, съобщаването на лични данни на трети лица, включително предоставянето на достъп до такива данни, представлява намеса в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, независимо от последващото използване на съобщената информация. В това отношение е без значение дали съответните данни за личния живот имат чувствителен характер или дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 96, и решение Luxembourg Business Registers, т. 39).
68 В случая, макар разглежданата в главното производство национална правна уредба да изброява точно личните данни, които трябва да бъдат предоставени на разположение на обществеността, така че произтичащата от това намеса да е предвидена в закона, следва още, от една страна, да се определи тежестта на тази намеса, и от друга страна, да се провери дали значението на целите от общ интерес, които се твърди, че се преследват, е свързано с тази тежест. (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 98).
69 Така, от една страна, що се отнася до тежестта на такава намеса, трябва да се вземат предвид по-специално естеството на разглежданите лични данни, в частност евентуално чувствителният им характер, както и естеството на обработването на съответните данни и конкретният ред за това обработване, в частност броят на лицата с достъп до тези данни и редът за достъп до последните (решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 99 и цитираната съдебна практика).
70 В случая следва да се отбележи, че доколкото предоставените на обществеността данни се отнасят по-специално до самоличността на всеки акционер, до неговите данни за контакт, до класа, броя и номиналната стойност на притежаваните от него акции, както и броя на съответстващите на тези акции права на глас, подобни данни могат да позволят да се състави профил относно, наред с другото, имущественото състояние на заинтересованото лице, както и конкретните икономически сектори и предприятия, в които то инвестира (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 41).
71 Към това се добавя и фактът, че при такова предоставяне на достъп е присъщо тези данни да станат достъпни за потенциално неограничен брой лица, така че обработването им да може да позволи свободен достъп до посочените данни и на лица, които по причини, чужди на преследваната с това предоставяне цел, искат да се информират по-специално за материалното и финансовото положение на такъв акционер. Това е още по-лесно, когато такива данни могат да бъдат намерени в интернет (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 42 и цитираната съдебна практика).
72 Освен това потенциалните рискове за съответните лица от евентуална злоупотреба с техните данни са още по-големи, тъй като, след като бъдат предоставени на широката общественост, тези данни могат да бъдат не само свободно преглеждани, но и запаметявани и разпространявани, като при такива последователни обработвания ефективната им защита срещу злоупотреба става още по-трудна, и дори немислима (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 43).
73 При това положение, макар да не засяга основното съдържание на правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, предоставянето на публично разположение на разглежданите в главното производство данни все пак представлява, във всички случаи, тежка намеса в тези права (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 44 и 54).
74 От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точки 50—52 от заключението си, следва да се констатира, че целите, изтъкнати от латвийския парламент пред запитващата юрисдикция, за да се обоснове мярката, предвидена в разглежданата в главното производство национална правна уредба, и припомнени в точка 49 от настоящото решение, могат да бъдат квалифицирани като признати от Съюза цели от общ интерес. Следва обаче да се провери дали национална правна уредба като разглежданата в главното производство отговаря на изискванията за годност и необходимост, както и на изискването за пропорционалност на мярката по отношение на преследваните цели по смисъла на точка 61 от настоящото решение.
75 Що се отнася до целта от общ интерес, състояща се в гарантиране на прозрачна бизнес среда за защита на интересите на трети лица, следва да се отбележи, че тя по същество изглежда съответства на целта, преследвана с координирането на националните разпоредби, извършено в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 във връзка със съображения 7 и 8 от нея.
76 Както обаче следва от точка 46 от настоящото решение, публикуването на данни, отнасящи се до всички акционери на акционерно дружество, и по-специално до неговите миноритарни акционери, не изглежда полезно с оглед на тази цел. Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство не изглежда нито годна, нито необходима за постигането на посочената цел и следователно не може да обоснове посочената в точка 73 от настоящото решение тежка намеса в гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата права.
77 Що се отнася до целта от общ интерес, а именно да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, и разпространението на оръжия за масово унищожение, следва да се констатира, че публичният достъп до съответните данни може да допринесе за нейното осъществяване, тъй като публичният характер на този достъп и произтичащата от това повишена прозрачност допринасят за създаването на среда, която е по-малко вероятно да бъде използвана за такива цели (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 67).
78 Такъв достъп обаче не може да се счита за строго необходим, когато тази цел може разумно да бъде постигната също толкова ефикасно с други средства, които засягат в по-малка степен гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата права (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 87).
79 Всъщност борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение е преди всичко отговорност на публичните органи, както и на субекти като кредитните или финансовите институции, на които поради дейността им са наложени специфични задължения в тази област (решение Luxembourg Business Registers, т. 83), като тези, които произтичат по-специално от членове 11 и 13 от Директива 2015/849.
80 В този контекст следва да се отбележи, че член 30, параграф 5 от Директива 2015/849, чийто текст следва от член 74, точка 1 от Директива 2024/1640, предвижда, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици по смисъла на тази разпоредба е достъпна във всички случаи по-специално за „всяко лице или организация, които могат да докажат наличието на законен интерес“, а не за обществеността като цяло.
81 В това отношение следва също да се уточни, че съгласно практиката на Съда правна уредба, която с цел постигане на целта, посочена в точка 77 от настоящото решение, позволява обществен достъп до лични данни, при доказан законен интерес, по принцип може да ограничи намесата в правата, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, до строго необходимото (вж. в този смисъл решение от 21 май 2026 г., Across Fiduciaria и др., C‑684/24 и C‑685/24, EU:C:2026:410, т. 106).
82 В случая обаче, тъй като става въпрос за миноритарните акционери, които нямат качеството на действителни собственици на дружеството, в което притежават част от дружествения капитал, на още по-силно основание не изглежда строго необходимо лични данни като разглежданите в главното производство да бъдат достъпни за всяко лице, без да е необходимо последното да доказва законен интерес.
83 В този контекст, макар запитващата юрисдикция да посочва, че националният дружествен регистър, който е администраторът, може да не е в състояние да провери дали всеки заявител на информация действително има законен интерес от достъп до съответните лични данни, следва да се припомни, че евентуалните практически трудности, свързани с проверката за наличие на законен интерес, не могат да докажат строго необходимия характер на намеса в основните права, гарантирани от Хартата (вж. по аналогия решения от 26 септември 2000 г., Комисия/Австрия, C‑205/98, EU:C:2000:493, т. 78 и цитираната съдебна практика, и от 27 ноември 2008 г., Papillon, C‑418/07, EU:C:2008:659, т. 54 и цитираната съдебна практика).
84 Що се отнася до претеглянето, от една страна, на преследваната цел от общ интерес, и от друга страна, на разглежданите основни права, следва да се добави, че макар борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение да може да обоснове по принцип дори тежка намеса в тези права (вж. в този смисъл решение Luxembourg Business Registers, т. 58 и 59), в случая тази цел не може да има предимство пред посочените права, като се имат предвид естеството и тежестта на намесата, установена в точка 73 от настоящото решение.
85 В този контекст следва освен това да се отбележи, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство не е придружена от достатъчно гаранции, които биха позволили ефикасна защита на засегнатите лица срещу рискове от злоупотреби по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 63 от настоящото решение. Всъщност техните лични данни са достъпни в интернет и могат да бъдат предмет на масово изтегляне, по-специално от всеки неидентифициран потребител, което увеличава подобни рискове.
86 Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство не изглежда нито необходима, нито пропорционална на съответната цел по смисъла на точка 61 от настоящото решение.
87 Накрая, що се отнася до целта от общ интерес, състояща се в предоставянето на информацията, необходима за прилагането на националните и международните санкции и санкциите на Съюза, национална правна уредба като разглежданата в главното производство също така може да допринесе за осъществяването ѝ. Всъщност следва да се констатира, че по-голямата прозрачност, която произтича от тази правна уредба, може да улесни постигането на тази цел.
88 Въпреки това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 60 и 61 от заключението си, публичният достъп до разглежданите в главното производство данни не изглежда строго необходим за тази цел, тъй като изглежда, че са налице средства, които засягат в по-малка степен гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата права.
89 Както отбелязва Комисията в писменото си становище, такова по-малко увреждащо средство би могло да представлява по-специално ограничаването на задължението за публикуване само до данните относно лицата, включени в санкционните списъци, и предоставянето на достъп до данни относно акционери, които не фигурират в тези списъци, само на лица, притежаващи законен интерес в това отношение.
90 Освен това по същите съображения като посочените съответно в точки 84 и 85 от настоящото решение преследваната цел от общ интерес в случая не може да има предимство пред разглежданите основни права и национална правна уредба като разглежданата в главното производство не съдържа достатъчно гаранции, които да позволят ефикасна защита на засегнатите лица срещу рисковете от злоупотреби.
91 Ето защо подобна правна уредба не изглежда нито необходима, нито пропорционална на съответната цел по смисъла на точка 61 от настоящото решение.
92 Следователно с оглед на изложените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че членове 5 и 6 от ОРЗД във връзка с членове 7 и 8 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която изисква предоставянето на публично разположение на лични данни за всички акционери на акционерни дружества, включително миноритарните, свързани със самоличността на всеки от тези акционери, данните му за контакт, класа, броя и номиналната стойност на притежаваните от него акции, както и броя на съответстващите на тези акции права на глас, с цел да се гарантира прозрачна бизнес среда, за да се защитят интересите на трети лица, да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, и разпространението на оръжия за масово унищожение, като и да се предостави информацията, необходима за прилагането на националните и международните санкции и санкциите на Съюза, когато достъпът до тези данни не е обвързан с никакви условия, като например доказване на законен интерес.
По съдебните разноски
93 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 14, буква г) от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, изменена с Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква публикуването на информация относно всички акционери на дружествата, посочени в тази разпоредба, включително миноритарните акционери в такива дружества.
2) Членове 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която изисква предоставянето на публично разположение на лични данни за всички акционери на акционерни дружества, включително миноритарните, свързани със самоличността на всеки от тези акционери, данните му за контакт, класа, броя и номиналната стойност на притежаваните от него акции, както и броя на съответстващите на тези акции права на глас, с цел да се гарантира прозрачна бизнес среда, за да се защитят интересите на трети лица, да се предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, и разпространението на оръжия за масово унищожение, като и да се предостави информацията, необходима за прилагането на националните и международните санкции и санкциите на Европейския съюз, когато достъпът до тези данни не е обвързан с никакви условия, като например доказване на законен интерес.
Подписи
* Език на производството: латвийски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.